Бъдещето на Белия Свят

Проблемен обзор на докладите от Конференцията на новите Десни в Москва 09-10 юни 2006 година


ATHENAEUM 8


За пръв път в Русия се събраха на теоретична конференция водещи идеолози и практици на Новото Дясно Движение, за да обсъдят съдбините на белите, европейски народи, тяхната стратегия и тактика за едно по-добро бъдеще. Единна позиция по всички въпроси и по подходите към тяхното разрешаване по принцип не е възможна, но затова пък може да се проследи съвсем определено единна обща линия.

Осмислянето на всички доклади на участниците като цяло, показва, че в средите на Новите Десни вече се е наложил един общ кръг от проблеми, идеи и понятия. Нека ги анализираме по тематически принцип: от методология  - към практика; от миналото - към бъдещето.


ПРЕДВАРИТЕЛЕН ОГЛЕД

Предварителен, а по своето естество и критически, преглед на някои от подходите на наши европейски колеги даде в своето първо встъпление Анатолий ИВАНОВ (РУСИЯ). По негова оценка, Групата за изучаване на индоевропейската цивилизация (G.R.E.C.E.), основана в резултат на сътрудничеството между Пиер Виал, Гийом Фей и Ален дьо Беноа, която по своя замисъл е имала за задача да се занимава с теоретически разработки и програми, така и не е изработила идеология на Новите Десни. В енциклопедическия справочник на Гийом Фей "За какво се сражаваме" също така "няма ясно изразена линия". Теорията за метаполитиката и създаването на "Новата култура", проповядвана от Пиер Кребс, "все още не е известно до какво ще доведе", а историческият опит подсказва, че трябва да бъдем много внимателни по отношение на културните революции. Анатолий Иванов е убеден, че сега е нискоефективно да се обръщаме към волята на болшинството, доколкото народите са загубили своята органичност, превръщайки се в население, управлявано посредством политически технологии.

Поради тези причини в новата Реконкиста в качеството си на "Рицари на Грядущето" встъпват засега отделни люде, най-добрите и най-прозорливи умове на Европа и Русия.

Всъщност, идеология на новите Десни, разбира се, съществува. И в упоменатата по-горе енциклопедия на Гийом Фей, най-яркият сред мислителите от това направление, развитият там терминологичен апарат сам по себе си представлява единен мироглед. Този мироглед притежава една достатъчно добре конструирана система от взаимосвързани понятия, част от които образуват противоположни двойки.

Гийом ФЕЙ (ФРАНЦИЯ) се застъпва за възстановяване на паметта и знанията - против нихилизма и "духовния СПИН"; за откритост към бъдещето - против теорията за "края на историята"; за святост - против профанацията; за евгенически подбор - против дегенерацията; за расов архетип - против расовото смешение; за йерархия и ред - против равенството и анархията; за култ към Родината и Майката-Земя - против космополитизма; за самобитност - против безпочвеността; за етническо самосъзнание - против етномазохизма; за арийско езичество - против юдеохристиянството; за култ към Героя и Твореца - против еснафщината на потребителите и конформизма на лицемерите; за меритокрация - против охлокрацията; за биополитика - против геополитиката; за имперска конфедерация - против тесния национализъм; за органично стопанство - против виртуалния блъф на монетаризма; за водеща атомна енергетика - против остарялата нефтена такава; за автаркия на големи пространства - против мондиализацията; за европеизъм - против американизма; за единен фронт на Белите народи от Севера - против колонизацията на "цветните" емигранти от Юга и най-вече войнстващите ислямисти; за стратегически съюз между Европа и Русия - против присвиването и виеватството пред "световния жандарм" САЩ и т.н.

Добре обмислени и обосновани, тези понятия съставляват основата на програмата на Европейската Консервативна Революция. Тя призовава към борба за качествено Нов Свят, за тържество на нашите расови архетипи и свещени идеали. Това е нашата алтернатива на съвременната деградация, бялата Реконкиста на нашето поколение, когато всеки изпълнява своя дълг и защитава честта на нацията си, там където е.

Доколкото става дума за една цялостна идеология, то Гийом Фей поставя в своята енциклопедия "За какво се сражаваме" подзаглавието "Европейски манифест", съзнателно противопоставяйки го на "Комунистическия манифест" на Карл Маркс. В раздела "Революция" на идеологическия речник, авторът формулира главните направления на Новата Реконкиста:

1. Общ възврат към общество, основано върху принципите на неравенството и дисциплината, общество - наистина демократично, но също така и аристократично, вдъхновявано от гръцкия хуманизъм.

2. Окончателно скъсване с досегашната организация Европейски Съюз(ЕС), който е неуправляем, лишен от суверенитет, от всякаква привлекателност, надеждна отбрана и защита на включените в него народи, в полза на една нова, радикално различна Европа.

3. Курс към етноцентричен Евросибир, избавен от исляма и от масата колонизатори, прииждащи от регионите на Третия свят.

4. Прилагане към всичко това на принципа на автаркията на големите пространства, скъсване с мондиалистката свободна търговия. Това означава да се приемат критериите на органически работещото стопанство, както от производителна и от финансова, така и от екологическа и от социална гледна точка.

На Московската конференция, протекла под надслова "Бъдещето на Белия свят"(2006), Гийом Фей съществено задълбочи своето разбиране за мястото и ролята на Русия, което доведе до много уточнения в терминологията и общата стратегия.         


МЕТОДОЛОГИЯ

Истинското Възраждане на нашите народи може да се осъществи само в резултат на една расова, панарийска или "индоевропейска революция". Според Ян-Бер ТИЛЕНОН (БРЕТОНИЯ), тя следва да започне с формирането на "наднационален език на нашето движение", т.е. една добре премислена система от понятия и термини. Г-н Тиленон счита, че тази терминология отдавна вече е разработена във ведическата традиция и на нас ни остава само внимателно да изучим и усвоим арийското наследие, приспособявайки го към нуждите на съвремието.

Нашият копнеж по Бялата раса, по убеждението на Елефтериос БАЛАС (ГЪРЦИЯ), не е поредната идеологическа концепция или политически проект, а закономерно проявление на Космическата съдба. Дълбоките корени на нашия вечно млад Арийски дух са прокарали още в стари времена при формирането на северната (хиперборейската, арктическата) прародина на индоевропейците. Още тогава, преди много хиляди години, Ариите са имали развити знания за природата на вселената и твърда йерархическа структура на обществото - мъдреци, воини, чиновници, търговци, земеделци, роби, неприкасаеми. Древна Индия, построена върху свещени принципи, дава на света ненадминати шедьоври на ведическа култура. Класическа Елада от времето на Омир сътворява героичен епос, въплътен в "Илиадата" и "Одисеята". Херакъл и Прометей извършват своите подвизи не заради лична изгода, а в името на висши нравствени и естетически ценности.

В средните векове този дух е бил извратен от християнството, където духовността се разбира като покаяние, свещеното знание за божествената Природа е подменено с Библията, а вместо мъдри Богове, смели Герои и прекрасни Девици се култивират изроди и нищожества.

Монотеистичните религии от аврамически порядък: юдаизъм, християнство и ислям, в центъра на които са поставени разни пророци, водят до антропоцентризъм, сиреч обожествяване на човека. Тези посланици на "Всевишния", както обръща внимание на това Галина ЛОЗКО (УКРАИНА), изместват древните Богове, които са почитали нашите предци, т.е. замяната на пантеизма с монотеизъм не е станала от само себе си, а е преднамерена.

Епохата на Възраждане в Европа през средните векове си поставя за задача възстановяването на античния идеал, но за съжаление, се стига до тържество на буржоазния, материалистически хуманизъм. Изучаването философията на езика и мита показва, че не само съзиданието, но и разрушението започва с ключови понятия, термини и думи. Има култури здрави, архетипически близки до нас, а има и култури генетически чужди, дегенеративни и идеологически враждебни  на нас. Затова в противовес на библейската, семитическа култура, върху която се базира съвременната западна цивилизация, Пиер КРЕБС (ГЕРМАНИЯ) издига теорията за една общоиндоевропейска или, иначе казано, арийска общност на народите от Европа. Новата култура, основана на расови архетипи, е призвана да пробуди Европа и да я обедини с Русия.

Не би трябвало да се взема на юнашко доверие всичко, което е писано или казвано от мислителите на арийската традиция през последните векове, но е и недопустимо наред с разумната критика да се зачеркват достижения, които са налице. Пример за задълбочено отношение към теософското наследство   ни дава Ян-Бер Тиленон , намирайки основание в "Тайната доктрина" на Елена Блаватска.  Там става дума за формирането на човешките раси с различни качества. В днешно време, според г-н Тиленон, протича един всемирен преход от Петата (рационалистическата)  раса - към Шестата (интуитивно разумната) такава. Тази раса ще бъде творческа и съзидателна.


РАСОВИ ВЪПРОСИ

Мирогледът на един човек не може да бъде сведен до една идеология или пък до една философия. Освен всичко друго той има своите биологически корени. Самата природа на личността е такава, че тя самата си избира определени образи и понятия. Поради това изграждането на всяка една идеология, според Владимир АВДЕЕВ (РУСИЯ), преди всичко останало трябва да почне от расовата хигиена, за да се избави още от самото начало от биологически чуждото и нездраво влияние върху организма на нацията и расата като цяло.

Антон РАЧЕВ (БЪЛГАРИЯ) и Олег ГУЦУЛЯК (УКРАИНА) в своя съвместен доклад правят сбит анализ върху съвременния процес на човешка дегенерация, особено изявен в големите градове.  Те твърдят, че животът в мегаполисите води до израждане на човешката природа, подобно на дивите животни, които губят своите природни качества, поставени в неволя след домашното им опитомяване от хората.

Съгласно теорията на известния австрийски етолог и философ Конрад Лоренц, главните причини на този обективен процес са: пренаселеност на градовете, пренаситеност от социални контакти и конфликти, скъсване с Традицията, опустошване на естественото жизнено пространство, непрестанно догонване и адаптиране към ускорено развиващата се техника, подмяна на силните чувства от афекти в резултат от изнежеността на човешкия организъм и като цяло - генетическо израждане.

Съвременният мъж е започнал да придобива някои женствени черти, а еманципираните жени, обратно, заприличват на "интелектуализирани андрогини". Този процес на отчуждение на личността и нейното обезчовечаване води също така до появата на нови болести, непознати в миналото, доколкото природният баланс в човешкия организъм е нарушен.

Общата драматична картина на израждането на Бялата раса се задълбочава още повече от рязко нарастващият поток на емигранти от Третия свят. Това води до постепенна подмяна на европеидното население с изселници от Африка, Азия и Латинска Америка. Особено внимание на тези процеси обръща Дейвид ДЮК (САЩ), който вижда изход от тази вече настъпила катастрофа, на първо място, в пробуждането на вътрешните сили на Бялата раса, в чувството на собствено достойнство на белите хора, в преминаването от защита към настъпление, разбира се, в рамките на закона и в общия дух на справедливост.

Расовите проблеми стават в последно време актуални и в Испания. В тази западноевропейска страна, както твърди Енрике РАВЕЛЬО (ИСПАНИЯ), още от древността се формират народи от индоевропейско произхождение - келти и ибери - което още в началото си определя една обща съдба на Испания с Европа и я прави впоследствие могъща колониална държава. В Средновековието испанците в резултат на една многовековна Реконкиста отхвърлят мюсюлманското иго и изтласкват маврите обратно в Африка. Тук е виден историческия паралел, който се прави с Русия, победила монголо-татарската орда. Консервативно-християнският франкизъм спомага за една съществена изолация на Испания, но след 1990-та година тази изолация е заменена с икономически либерализъм и откриване на испанските граници за емигранти. В резултат на това, по данни на г-н Равельо, процентът на емигрантите, основно от страните на Латинска Америка и Африка, само за шест години скача от 1% на 10% от населението. Назовавайки себе си "латино", разни люде от индианско, креолско и негроидно произхождение, подменят понятието раса с някои придобити културни признаци.

Подобно явление е определяно от антрополозите като "расов хаос", който е характерен за много страни от Белия свят. Европа, както и Америка, днес приличат на "плавилни котли" за етноси, и анклави от инородци вече образуват "държави в държавите". Силвано ЛОРЕНЦОНИ (ИТАЛИЯ) не без ирония рисува един футурологичен сценарий на формиращи се в тези етнически котли  антропологически типове. В израждащата се генеалогия на евреите г-н Лоренцони вижда бъдещи пигмеи, в мюсюлманите - бъдещи неандерталци, а в жителите на севера, в това число и от Задполярието, надежда за появата на "новия висш тип". Разбира се, това е карикатура, но тя обхваща съществени черти от общия процес на расова дегенерация.    


ВОЙНАТА: ЯВНА И ТАЙНА

На пръв поглед световните събития изглеждат сума от случайни или частни обстоятелства. Обаче Герхох РАЙЗЕГЕР (АВСТРИЯ) смята, че зад видимите факти от текущата международна политика винаги стоят невидими или стараещи се да бъдат незабележими сили. Така е било на 11 септември 2001 година, когато американци са изфабрикували терористичните актове против Световния Търговски Център и Пентагона. Така е било и при лъжовно обоснованата война против Садам Хюсеин, когато войските на НАТО дълго са търсили, но така и не са намерили в Ирак "оръжия за масово унищожение". Един от последните примери за манипулация на общественото съзнание - това са демагогските дебати около ядрената заплаха от страна на Иран".

Дейвид Дюк също така е убеден, че нашите бели народи се намират на ръба на пропастта и това не е случайно, а по злата воля на световни задкулисия. Тя се налага от идеолози и ръководители, които стоят в международни банки, а нейните изпълнители - в крупни СМИ, в Холивууд, по разни многоканални телевизии и дори в Интернета. Разпространявайки вулгарни материалистически възгледи, примитивна реклама, култ към печелбарството, насилието и хомосексуализма, стопаните им умуват най-вече за своята печалба. И доколкото в резултат на това разложение е в ход не само дегенерацията на хората, но и количественото съкращаване на населението, то тук задължително става дума за геноцид.

Използвайки християнската терминология, Хосе-Мария АЛВАРЕС (ИСПАНИЯ) нарича тези престъпни мафиотски структури и субекти на мондиализма "агенти на Сатаната". Той счита, че за едно ефективно противодействие на разрушителните сили на злото е необходим всемирен фронт на Белите народи или, както той самия се изразява, "партия на Бога".

Обаче съществуват и други мнения относно подобно единобожие. Самите "световни религии", по мнението на Галина Лозко се явяват програми за глобално програмиране с цел управление на хората. Причините за днешния геноцид (унищожение на народите) се крият в изначалния теоцид (унищожение на боговете в името на монотеизма), тъй като боговете - това са природните Духове и Сили, които освен всичко друго обезпечават и плодородието.

Без никакво колебание може да се твърди, че светът сам по себе си представлява съвкупност от постоянно противодействащи си сили, както видими, така и невидими. Едва е завършила Втората Световна Война, а започва Трета, така наречената "студена" такава. След натовските бомбардировки на Белград в 1999 година и терористическите диверсии на 11 септември 2001 година може да се говори вече за началото на Четвърта Световна Война. Има ли я, няма ли я, но Павел ТУЛАЕВ (РУСИЯ) утвърждава, че това е една война от ново поколение, а не поредният въоръжен конфликт от стар тип. В качеството си на противоборстващи субекти на световната сцена тепърва излизат не държави или нации, а транснационални корпорации (ТНК): банки, промишлени корпорации, шоу-бизнес и порномафия. Тази война се води с качествено нови оръжия - високи технологии, програмиране на умовете, биополитика и наркотици. Чрез средствата за масова информация (СМИ) се осъществява процеса по оглупяване и зомбиране на хората. За разлика от "студената война", това е вече една "сладка война", където бодливата тел на ГУЛАГ-а е заменена със "златна клетка" за потребителя на материални блага. Ислямският тероризъм е само един от факторите в глобалния военно-политически сценарий.


ГЕОПОЛИТИКА

При активното съдействие на "трети сили" социалистическите империи - Трети Райх и СССР - се счепкаха в братоубийствена война, от която в края на краищата, спечелиха САЩ и Израел. Според Елефтериос Балас, НАТО, ООН, ЕС и много други международни организации са резултат от дейността на мировите задкулисия. Поради това днес е необходимо да се създаде не само идеологически, но и военно-политически противовес на НАТО.

Роберт СТОЙКЪРС (БЕЛГИЯ) последователно доказва, защо европейците следва да се държат настрана от агресивния военен блок НАТО. Преди всичко, тази интернационалистическа организация, създадена в резултат на Втората Световна Война, е в защита стратегическите интереси на САЩ и силите на неоглобализма. НАТО определя за европейските страни третостепенни роли и съвсем злоумишлено не позволява на Европа да развива собствена военна и аерокосмическа промишленост. Доколкото националистите и здравомислещите патриоти разбират смисъла на тази въдица, то НАТО залага на корумпираните социалисти. САЩ като хегемон, по мнението на г-н Стойкърс, не заслужава доверие, затова пък цялата история на американската външна политика показва, че нейният стил е методът на "голямата тояга" в най-различни версии. Още повече, че САЩ, и по-конкретно ЦРУ, използва за постигането на своите цели кални икономически методи: наркобизнес, изпиране на нефтодолари, финансови диверсии и т.н. Стратегията на НАТО по отношение на Русия може да бъде определена като тотално обкръжаване и отцепване на различни парчета от бившата империя. САЩ съзнателно устройва една буферна зона между Русия и Европа: от Балкана през Черното море и Северен Кавказ до Памир. След разпадането на СССР и разпускането на Варшавския договор трябваше да бъде ликвидирано и НАТО, но подкупните политици не посмяха даже да заекнат за подобно нещо. И ето сега европейците против своята воля съдействуват на тази престъпна военно-икономическа   организация.

Важна роля в антиевропейската и антируска политика на САЩ играе Турция, заради която дърпат за ушите в Европейския съюз. На всички що-годе образовани люде е известно, че Турция - това е същинска Азия, и по расови, и по религиозни признаци. Нейната мечта - това е възстановяването на Османската империя, границите на която някога са достигали чак до Виена. Агентите на НАТО лобират за членство на Турция в ЕС на най-високо равнище. По мнението на Герхох Райзегер, разгадаването на този феномен е просто: за САЩ Турция е важна като страна, през която преминават различни нефтопроводи от Азия към Европа, но също така и като военен плацдарм, който те вече използваха по време на войната против Ирак.

Пиер ВИАЛ (ФРАНЦИЯ) базирайки се върху теорията за стълкновение на цивилизациите на Самуел Хантингтън, доказва неизбежното противостоене между Севера и Юга, а не между Запада и Изтока. Стратегията на НАТО с неговата позиция за съюз между САЩ, Израел и Турция, сама по себе си представлява една смъртна опасност за европейските народи. Етнополитическият възглед за света, с отчитане на неговата история и конкретните политически реалности, обективно води до необходимостта от формирането на оста "Мадрид-Париж-Берлин-Москва". Тя ще бъде гръбнакът на бъдещата империя на Севера, където Русия е призвана да играе централна роля.

Идеята за континетална стратегическа ос се поддържа също така от Пиер Кребс и Енрике Равельо, самите те съзнаващи, че индоевропейските народи генетически и културно са съвсем близки един на друг, а народите от метрополията, от една страна, и бившите колонии, от друга, са разделени от расова пропаст.

Още една причина за неудовлетвореността на мислещите европейци то западната геополитика, това е агресивното отношение към малките коренни етноси. Ян-Бер Тиленон, представлявайки един кръг от бретонски патриоти-регионалисти, разказа как неговият северен народ е станал жертва на французкия централизъм и християнския папизъм. При новите условия в Европейския съюз бретонците отстояват принципа на федерализма.


РОЛЯТА И МЯСТОТО НА РУСИЯ

Като се вземат предвид расовите и национално-културните аспекти на евразийските цивилизации; опитът, натрупан в резултат от пребиваването си в нашата страна и личното общение с руските активисти, накараха френския мислител Гийом Фей да признае водещата роля на Русия във формирането на геополитическото пространство на нашия материк. Същината в новия подход идеологът на Новите Десни съобрази още в заглавието на своя доклад пред Московската конференция - "От геополитика към биополитика", където той изложи новата концепция на своя стар проект "Евросибир".

За нас, руснаците, този проект, макар и любопитен, бе неприемлив. Сибир - това е географско понятие, част от Русия, а не исторически и юридически субект. Запазвайки през различните исторически епохи една генетическа приемственост в рамките на съдбата на Бялата раса като цяло, именно Русия, а не Сибир, играе ключов роля в Евразия. По тези съображения Павел Тулаев предложи проектът на Гийом Фей по създаването на "Евросибир", да бъде преименуван в "Евро-Русия".

Гийом Фей спокойно прие това съществено уточнение. По-късно той го разработи в своята програма за стратегически действия.

Беше време, когато на света господстваха римляни и германци, а сега е епохата на временната хегемония на англо-саксите  в лицето на НАТО и САЩ. Една водеща роля, по мнението на г-н Алварес, могат да играят славяните начело с Русия, ако тя от своя страна се опре на един съюз с Иран, Индия и Китай.  


БЪДЕЩЕТО: КАК ГО ВИЖДАМЕ?

Ние вече встъпихме в качествено нова епоха, наричана Крита-Юга, Постхристиянска ера, Нов Ренесанс. Ние ежедневно се сблъскваме с проблемите и предизвикателствата на ХХІ-ви век, ако и да тъгува нашата памет по великото минало.

Затова Барбара КРИГЕР (ПОЛША) предлага съвременните мислители да фокусират вниманието си, не върху историята, а върху бъдещето на човечеството - в духа на едно творческо съзидание. Такава алтернатива на съвременното рационалистическо и механистично видение за света е дълбоко обоснована във философията на "славянския космизъм", развила се като научна школа на предела между ХІХ-ти и ХХ-ти век (Н.Фьодоров, К.Циолковски, В.Вернадски). "Славянският космизъм" израства от разбирането, че човекът като такъв притежава астробиологична природа, която е съставна част от органическата цялост на космичното битие. Когато внимателно разглеждаме човека отвътре, ние изнамираме единство на неговия "микрокосмос" с външния "макрокосмос".  Оттук изниква идеалът за цялост на личността с висшите духовни сфери, перспективите за едно богочовечество.

Този качествен пробив, по мнението на Барбара Кригер, може да възникне на основата на хармонизация между всички потенциални възможности на преобразения човек, който ще е способен да управлява своите физически възможности и да се развива в различни направления. Самопонятно е, че такъв човек на бъдещето ще бъде създаден, както и неговите обществени структури, действащи на принципа на хармония между духовното и материалното, човешкото и божественото.

Патосът на славянския космизъм е близък и на Константин фон ХОФМАЙСТЕР (ГЕРМАНИЯ), гледащ на нашата Бяла раса с очите един футурист-романтик. За него не само геополитиката има временно значение - Кръвта превишава Почвата - но и самите континенти  и земни пространства са вторични, те са само степени в усвояването на космоса. Ако Бялата раса е в състояние да преодолее израждането и се сплоти в една огромна общност, то тя ще може да обърне взор към океаните, към безконечните дълбини на Вселената.

Но преди това родствени народи, които принадлежат към единен генофонд, са длъжни отново да се сближат. Възраждайки духът на Фауст и Прометей, те, както пророкува и Константин фон Хофмайстер, създават Новия човек, Ария на Утрешния Ден. Историята не е длъжна да се спре пред оковите, сложени върху нозете на титаните, локалният национализъм трябва да отстъпи място на биополитиката в името на прогреса на Европейската раса. Ще почне една нова епоха на колонизация на земята и космоса. Фундаменталният принцип на новата ера ще е Генетика + Технологии. Подобно на птицата Феникс, нашата Раса ще се надигне от пепелта с нови сили. И родилият се в драмата на борбата свръхчовек ще надскочи пределите на времето и пространството.

Пътят към подобна метафизическа мутация, по убеждението на Ян-Бер Тиленон, минава през формирането на един нов елит, разумяващ смисъла на нашето битие. Тези хора са длъжни да създадат един обновен, прекрасен космос, да построят разумен обществен строй и държавен ред. И тогава на мястото на политическия хаос и търгашеския монетаризъм ще се възцари нова ера на Справедливост и Красота.

Днес осъществяването на тази сложна задача се изразява в необходимостта да се структурира и реализира нова аристокрация. Обаче самата тя, както подчертава Елефтериос Балас, може да възникне само в резултат на завръщането към идеалите на арийската духовност, расова самобитност и традиционна йерархия.

В този закономерен процес на Великото Завръщане, според Галина Лозко, една от водещите позиции трябва да заеме възраждането на Родноверието, сиреч общото признание и почитане на езическите Богове. Тази панарийска Вяра ще спомогне за общото усъвършенстване и оздравяване на хората, образуващи етноси и раси.

Пред нашите очи се ражда новият БЯЛ МИТ. Антон Рачев и Олег Гуцуляк считат, че отначало той трябва да се прояви в сферата на конкретно-чувствените представи, а едва след  това да се превърне в оформена идея и обмислена теория.

За да може Новата Дясна алтернатива в съвременната епоха на дегенерация да постигне успех, то тя трябва да се надигне от различни частни инициативи към обща Бяла или по-точно Арийска революция, разбира се, в един положителен и свещен смисъл. Сегашният вампиризъм може да бъде спрян само посредством едно всеобщо генетическо и културно възраждане.

Нашата мечта - това е съюз от Бели нации, нов военен блок, нов международен пакт или даже конфедерация. Разбира се, не от раз, не за един ден, а по пътя на реални и прагматични действия.

И придвижването напред следва да започне от самите нас, да се постигне хармония в собственото ни "АЗ" и по този начин да се даде пример и на другите за един достоен Път към Свободата, Честта и Славата.

Павел ТУЛАЕВ

Преведе от руски:

Антон РАЧЕВ
РУССЕ,
Август 2007


Индекс цитирования - Велесова Слобода Рейтинг@Mail.ru Яндекс.Метрика